Междуредия

слагам те в джоба си като забравен билет който ще изпера без центрофуга задръствайки дробовете ми с въздишки по някое лято с две три вътрешни изгаряния от критската жега и амстердамския вятър защото знаеш студът гори най вече подкожно както други неща а ръкавиците са просто приспивателни с които прегръщаш нечия болка защото другото е мълчание като това което се разпилява в джоба ми

дишам те на пресекулки

туптиш