Защо сълзите не минават вече с курабийки

Или три неща, които да запомниш от баба

 

Пра-баба ми се казваше Велика. Не се шегувам. Такава беше. И като ти тропнеше с крак, разбираше чудесно името й. Беше неука, от онези баби, които не знаят дори да четат, но мъдростта й тежеше върху клепачите. И малко преди да затвори тези сини езера завинаги, ме извика по бабински в нейната стая. Конско никога не ми четеше, освен когато обирах всичките й лалета, за да пълня празната ваза на гроба на дядо ми. Или когато отказвах да си изям супата с размер на тенджера. Та, в онзи толкова задушен ден, тя ми каза три неща. Които, бабо, признавам, не чух тогава.

  1.  Сълзите, бабе, са голота. Да се разплачеш пред някого е като да се съблечеш пред него.
  2. В цялото ти тяло, само сърцето е важно. Спре ли, бабе, ставаш пътник. Другото се купува. Това не се продава. Не го разбивай. Камък да сложи някой на пръста ти, но камък не му давай да слага в сърцето.
  3. И ако все пак някога си разбиеш сърцето по някой глупак, плачи, бабе. Изплачи си всичко. Измий го със сълзи, защото птица с мръсни криле не лети.

 

fotomarcofinalЕ, бабе, правилно каза, ама кой да слуша. Булевардни сълзи по никое време. А като се сетя, че някога всичко минаваше с две курабийки.

 

Photo by Juanma Cuéllar

Публикувано от rosetrayan

Добре правиш, че ме обичаш. Когато те произнасям, изгарям съня ти с леката страст на кибритена клечка

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: