П О С Р Е Д А Т А Н А С Е Б Е С И

През ръкава на миналото спомените валят на парцали. Нямаш нужда от сняг, когато вътре в теб е буря. А ти си я закъсал по средата на нищото. И на себе си.

Януари винаги разчиства след него. Слънцето. Леда. Стари  дрехи. Лоши навици. Особено последното. 

tumblr_p5h5j7yyl61sjp753o1_1280

Първо: Не се обича по навик.

Не се обичам по навик. Изобщо, навиците ме изприщват, знаеш. Разхождам кучетата си по навик. Пия кафе, час преди полунощ, по навик. Гладя бельото си. Пуша. Колата ми е без захар, кафето с мляко. По навик.

Второ: Може би... щеше да си причината за някои не толкова лоши навици.

Може би щях  да ти правя чай всяка вечер, да оставям лампата включена, защото съм заспала, докато чета. Да изпера бялата ти риза с жълтия ми пуловер на едно. Да забравя, че пилето не се пече три часа. Че е добре да държа книгите си в библиотека, а не във ваната, на пералнята, на леглото, под леглото, зад леглото, в колата, на земята, в козметичната ми чанта и дори в твоята раница. Че не се чете, докато гладиш дрехи. Че колата не се паркира с 30 км/ч. Че сърцето бие 120 удара в минута, не в секунда, освен в специални случаи (закоитонесеговори). Може би щях да се науча да споделям леглото си, да ти отстъпвам по-голяма част, или всъщност да ти оставям по-малката, за да ме прегръщаш. Вероятно щях да се прибирам преди девет, защото някой ме чака, или за да приготвя пържени картофи, вместо романтична вечеря. Може би… щеше да си причината за някои не толкова лоши навици. Но,

Трето: Януари изчисти след себе си.

Прибирам се в три сутринта, заспивам в пет, събуждам съседите си с Бах или Менсън, в зависимост от предната нощ. Пера дрехите си заедно, защото никога не са достатъчни за две отделни перални, защото обикновено ютията е забравена включена върху тях. Мога да „готвя“ сандвичи и/или макарони и това е съвсем достатъчно, защото другото го има с приятели. Може би понякога съм в средата на себе си, но трудно излизам извън този лимит, защото рядко се намира нещо, което да струва повече от няколко сълзи. Вечер все пак има кой да ме чака, въртейки опашка. И някой, който да ми се кара, когато забравя, че обича месо, а не кокали. Другото е лукс, а на 25 нямаш нужда от него. И все пак, по навик, всеки месец (вонзиженскипериод), като всяка жена, по средата на себе си, емоциите ми придобиват жизнени показатели. За ден, два. До три. Защото другото е лукс. Не се впечатлявай. Януари изчисти след себе си.

***

През ръкава на миналото, спомените валят на парцали, особено, когато чифт очи замълчат. 

 

Photo by @emmieamerica

Публикувано от rosetrayan

Добре правиш, че ме обичаш. Когато те произнасям, изгарям съня ти с леката страст на кибритена клечка

2 мнения за “П О С Р Е Д А Т А Н А С Е Б Е С И

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: