Е, да. Счупеното реже.

Винаги съм се изумявала на децата, които чупят една бутилка и след това оревават света: „Поряза ме!“. Е, да. Счупеното реже.

Дори понякога ти остават белези от това, което съзнателно си счупил преди едно мигване. Две. Най- много три. За щастие. Това което повече ме изумява обаче, е че когато счупиш даден човек, някак си, се надяваш да не се превърне в тази детска бутилка, на която ще се порежеш. Или още казано, безвъзмездно да чупиш и лепиш.

4872936575_37b866ebd3_b

Не всяко стъкло се лепи, не всяко счупено се поправя. А и раните вече не минават с парче лейкопласт. Не и в този смисъл. И в същия смисъл, съжалявам, но бутилката никак не ти е виновна, че си се нарязал. Никой не те е карал да я чупиш. Оправяй се.

След първото счупване, все някак намираш от шкафа на дядо ти C200 и успяваш да овладееш положението с няколко слънчеви дни и Депеш Мод на макс. След второто, вдигаш летвата с Капчица, два буркана нутела и изхабената кухненска хартия на майка ти, защото носните кърпички отдавна са свършили, а до магазина не ти се излиза така. След третото, хващаш Бодлер, сменяш на твърдо и добавяш малко по-така музика. Вероятно е зима, освен очите и носът ти е сълзлив.  Можеш ли да се чупиш още? Стрелката на компаса сочи дланите ти, доскоро държащи други. Сега мазилката на времето се рони в краката ти, отчитайки щетите на повече, отколкото можеш да платиш. Защото лепилото е най-малкият ти проблем. Някой ти каза, че белезите минават от солената вода. Сложи малко сол в раната и чакай да зарасне.  Чупиш ли се още?  За да разбереш, че не си забравена разкопка. Че не си кухненски робот, който се ремонтира, докато е в гаранция, защото после е по-удачно да се купи нов, вместо да се занимаваме със счупени машини и хора. Не си хартия, на която се пише, трие и която се къса, когато не си удобна. Не си и стъкло, което ще предизвика пожар, оставено на слънце. Има ли още за чупене?

За да може, когато си вече достатъчно разбит пъзел, твоят човек решава да те събере, защото всички чупим несъзнателно. Сещаш се. „Не исках да ти разбия живота. Просто така се получи.“. Този същият любовен инженер решава да подреди разпилените ти части и да образува сносно подобие на това, което си била преди някакво време в календара. След вторият неуспешен опит, освен счупена, ставаш прекалено сложна за подреждане, разбира се, някои части са под масата, други в боклука, но кой ли се рови там. А ти си повече от виновна, че си счупена и повече от виновна, че си разбъркан пъзел.

Имаш ли още за чупене?

 

Публикувано от rosetrayan

Добре правиш, че ме обичаш. Когато те произнасям, изгарям съня ти с леката страст на кибритена клечка

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: