думите стават балони които се пукат от цигари

някой ден бих ти разказала какво е да заспиваш в три сутринта или въобще да не знаеш какво е сън
защото очите ти наводняват часовете а секундите отдавна са изгубили стойността си
бих ти разказала за времето на очакване за самите очаквания и как летвата им пада като стойността на часовника бих ти разказала за времето без очаквания и  как се самоизяждат някъде след полунощ когато и улиците заспиват като бездомни псета които са намерили залък хляб между кофите и пияна жена ги е погалила на прибиране за вкъщи
бих ти разказала за подслона на леглото и как се прекарват дни там сравнявайки пукнатините в тавана с тези в тебе коя по дълга коя по дълбока
не ти ли разказах за тях вече
бих ти разказала за сълзите
някога баба ми все викаше на дядо ми че женските сълзи са камъни по тебе а днес сълзите са обезценени като трохите които хвърляме на птиците които те никога не изяждат защото вятърът вече е разчистил вместо тях
баба все казваше че когато разплачеш една жена не трябва да бъркаш срама със сила защото няма по ниско дъно от мълчанието пред плачеща жена но какво ли е разбирала баба ми
бих ти разказала как думите стават балони които се пукат от цигари от яд от гледката в огледалото и това да не знаеш дали пред теб стоиш ти или някой ти
открадна усмивката за две целувки
48041e907df134f205e9595f711afd06
бих ти разказала какво е да си разбит като ограбена къща в която дори и подът е разкопан и вече няма къде да се задържиш защото и основите ти са счупени от
някой към който си протягал ръка
за виното не ти разказах как се учиш да различаваш вкуса на годините на киселостта защото захарта отдавна не те влече
както не те и влекат чуждите легла в които се събуждаш полу себе си с някой
който полу си спомняш измъквайки се на пръсти от нечие съзнание както само
ти знаеш как защото обвързванията са твърде дълбоки за нещо толкова плоско
колкото е любовта ти
за леда който слагаш по кожата си навремето за удоволствие сега за да се събудиш
да избягаш от кошмара на изпаренията на болката на себе си
най вече да избягаш от себе си
защото колкото и да излизаш колкото и да си сред хора колкото и да се усмихваш
дали на сила дали по навик и колкото и да се опитваш да направиш живота си розов като детската стая на братовчедка ти идва онази къс момент преди да затвориш очи в който разбираш колко си никой и колко си без никой защото лицата са просто сенки които оцветяват деня ти а всъщност е празно
само колко е празно
а булевардите мълчат като проститутки на които им плащаш за да не плачат когато си тръгваш
за
да
не
избягаш
от
себе
си

Публикувано от rosetrayan

Добре правиш, че ме обичаш. Когато те произнасям, изгарям съня ти с леката страст на кибритена клечка

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: