когато всичко друго е вече казано

Аз съм. А всъщност си ти. Но всъщност сме ние.

Бих държала ръката ти на онзи площад в Милано, докато спиш на другата половина до мен, докато се опитваш да завържеш едната си обувка, а аз крия другата в шкафа, или просто, докато ме пазиш от вълните, защото така и не се научих да плувам. Защото страхът ми от дълбокото е реципрочен на този от височините. И въпреки това летях, почти на сляпо, почти по детски, за да разбера, че от високо се пада почти толкова лошо, колкото да се изгубиш вертикално в нечия вълна. И че едно падане не чупи задължително кости, че има къде по -перманентни счупвания. За които нито рентгенова снимка, нито ортопедът ще помогне. Но нали се учим да летим.

150454

Бих ти казала, че съм повече себе си, точно половината от теб. Разпервам ръце и хоризонтите се изплъзват между пръстите ми. Границите отдавна са осветени негативи, в които гася неизпушените си цигари. И  още толкова затрити. Но няма значение, когато душата ти ближе рани, скимтяща като куче в ъгъла на настоящето. На този вектор от многоточия, когато всичко, което бих казала е всичко, което няма да чуеш.

Засядам в гърлото ти, като въпрос, чийто отговор не можеш да преглътнеш. Спи. Завивам те с мълчание, за да чуеш едно друго

о

б

и

ч

а

м

т

е

когато всичко друго е вече казано, защото съм аз, а всъщност си ти, но всъщност сме ние.

 

Публикувано от rosetrayan

Добре правиш, че ме обичаш. Когато те произнасям, изгарям съня ти с леката страст на кибритена клечка

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: