често(ти)

Или как да набереш сам баркода на месечната си инсомния

Часът е 00:00:32:143. Този, който ме накара да си купя електронен часовник, може спокойно да изпусне солницата в спагетите си. С най – чисти и добри помисли. Ако има нещо, което наистина ме напряга, то това е нощта. Тази мургава гостенка, винаги неканена, която ниже стотните на мъниста, за да имаш какво да броиш в несподелената й компанията. Мамка й.

240-ти ден откакто се съблече от мен. Свлече се на пода като прекалено тежко палто. Ципът на циничността ти издрънча на плочките, заплете се във връзките на обувките ми. Опитах се да те освободя, настъпих ти края. Порязах се. Ти пък, какво се стряскаш, не си ли се рязала като малка на плажа? Баща ми редовно изкарваше миди от стъпалата ми и ме вкарваше във водата, защото „солта лекува“. Лекува ти… Сещаш се. Малко накуцвам в лявата клапа. Прескачам мъниста, солници, запетаи, въпросителни. Честотите на пулса се изменят в посоката на дните.

AndreElliot1-1024x698

240-ти ден от 365, мързи ме да сметна остатъка. Оставам ти го за бакшиш. Преброих ти бенките, луничките, точките, усмивките. Лъжите. Последните ти ги пиша на твоя сметка, кардиологичният ми баланс не може да поеме сумата.

Другото за после.

Публикувано от rosetrayan

Добре правиш, че ме обичаш. Когато те произнасям, изгарям съня ти с леката страст на кибритена клечка

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: