ако има нещо, няма нищо

      Ако има нещо, което наистина не понасям, това са сбогуванията. Няма друг толкова безполезен опит за комуникация.
     Признавам обаче, най-трудната крачка, която съм взимала в живота ми, е тази, в която трябваше да призная пред себе си, че вече е време. Алармата отдавна пробиваше допустимите децибели, че часът е настъпил. Кънтеше в главата ми. Трябва да ти кажа „сбогом“. Да затворя тази надраскана с теб страница. Дори и най-фината гума от спомени не успя да заличи всички зачерквания и поправки.
А нова страница така и не отворихме.
Всеки моралист сега може да пропусне този текст преди да ми е казал, че ако обичаш наистина някой, никога няма да си тръгнеш от него. Защото всеки от нас знае, че любовта не е на всяка цена, именно защото „на всяка цена“, носи единствено безобразен махмурлук и няколко месечна инсомния. А понякога просто химичН2Ото уравнение е взривоопасно. Ние бяхме взривоопасни и това не доведе до нищо, освен… това.
original.jpg
Точка.
Любовта не е на всяка цена. Аз не съм на всяка цена. Ти още по-малко. Надявам се, когато четеш това, да не се обръщаш назад. Не гледай общите ни снимки, нито забравените касови бележки от пазара и от книгите, които още са под леглото ти. Изпери чаршафите, смени ги даже с нови. Не се сещай колко пъти са мачкани, я от любов, я от разпилян гневен багаж. Не слушай онази музика. Знаеш коя. Изключи радиото, когато пуснат The Weeknd. Изключи лампите, когато ме видиш в огледалото. Наистина, не се заравяй в онова минало, защото няма нищо по-болезнено от осъзнаването за нечие напускане.
Понякога за такива неща, виновни няма. Това че се разочароваш от даден човек или ситуация е просто защото грешно си проектирал очакванията си в първо време. Очаквай само от себе си, останалото са химери.
Тръгвам си, защото тялото ми не изтърпя тази абстиненция на очаквания. Мозъкът ми отказа повече безсънни нощи, задавен между хипотези на преди и сега. Тръгвам си, защото сърцето ми има две клапи. А като всеки механизъм, и сърдечният се прецаква след няколко ремонта. Моят е вън от гаранция. Тръгвам си, защото вече нямам какво да дам. Защото пропастите не се запълват със земетресения. Защото раните не се лекуват с изгаряния.
И няма нищо лошо в това. Не търси вината в себе си. Каза ми преди време, че не сме на еднакви честоти. И колкото и да се опитвах да ни синхронизирам, винаги оставаше едно ехо в разминаванията. Не съм научена да губя. Бях от онези ниски деца, на които топки за баскетбол не се даваше. Защото беше невъзможно да вкарат. Но само защото не ми се даваше, аз я взимах и вкарвах кош. Ей така. На всяка цена. Защото няма нищо невъзможно. Затова и сега не съм от губещата страна. Не че не сме възможни. Possible е второто ми име. Просто ако бих гледала любимия си филм с ужасно качество, защото е на всяка цена, в любовта не бих си позволила нищо по-малко от това, което смятам, че ми е нужно, за да вирея. Любовта трябва да ми е гурме. Животът е достатъчно кисел. А за да е сладък, трябва И да се обичаш. На всяка цена.
Фактът, че те обичах повече от себе си, доказва достатъчно, че призмата трябва да се гледа от птичи поглед, не в огледало.

Публикувано от rosetrayan

Добре правиш, че ме обичаш. Когато те произнасям, изгарям съня ти с леката страст на кибритена клечка

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: