юли пак ще дойде догодина

докато бълнуваше полубудна, полугола, юли се изниза като котка по покрива на стара къща, събаряща със себе си две – три керемиди, които да ти напомнят, че сън спомен не прави. а вече е август. нижеш дните на мъниста, която ще пръснеш, заспивайки по средата. и така, годината ще се скъси с няколко изгубени топчета, които подхлъзват, само как подхлъзват. но няма значение, защото времето е пред теб. лети.

август се крие в леглото ти, мързелив, напечен от мълчание, детонатор, чийто брояч те събужда като забравена аларма. успа се. нищо. юли пак ще дойде догодина. ще е с друг парфюм, не толкова горещ, или пък точно обратното. няма да ти позволи да спиш от жега, защото и без това студът не ти понася. и така.

4947708791_da0088a20c_z

септември виси на врата ти като бесило. още едно мънисто и увисваш. както някой увисна на безимения й и й даде името си, нещо, за което времето не ти стигна. нали все го скъсяваш. търпението е дреха, която се носи с повод и се сваля без.

август обича разсъблечените.

Публикувано от rosetrayan

Добре правиш, че ме обичаш. Когато те произнасям, изгарям съня ти с леката страст на кибритена клечка

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: