Тук е Франция.

Париж. Краят на юли. Линия 9, спирка Мишел Анж посока Монтрой. Обикновеният пик в парижкото метро е сутрин до 10ч. и вечер между 17 и 19ч. В линия 9 обаче няма празно. Винаги претъпкана до вратите. Между седалките – правостоящи. Между тях – деца. Между децата- чанти. Високите са с предимство, вдигат глави нагоре, за да поемат малко собствен въздух, защото в мотрисите на деветката изразът „дишаш ми от въздуха“ придобива буквален смисъл. Ниските хора като мен търсят утеха в парфюмирания си шал, или ако нямат късмет – забиват нос в гърба на първия пътуващ, изблъскани от качващите се на следващата спирка. Така всяка моя юлска сутрин се превръщаше в борба за оцеляване, докато бях стажантка в една френска телевизия. По закона на Мърфи, живеех от другата страна на Париж, тоест пътуването ми траеше по час в посока. Разбира се, проверих адреса едва четири дни преди започването на вече подписания договор. Но стажът беше важен. Особено, когато си студент последен курс.

photo by Rodolphe Sebbah

Един петък от същия този месец, имах уговорка за кино, ресторант, клуб и не помня още какво след работния ми ден. Качвам се в същата тази линия, единствената, която спираше в близост до телевизията и виждам една свободна седалка. Обикновено не си правя труда дори да опитам да се добера до място за сядане в това метро. Но! Целият ми ден беше минал в стажантски къртовски труд, оправяне на студия, гости, емисии, интервюта, телефони, зали, папки, микрофони, камери и прочее, че просто тези 40 свободни сантиметра трябваше да бъдат отстъпени на мен. Нямаше как. Седнах, въпреки недоволството на половината правостоящи. И най-вече на мъжа, който прескочих, за да седна от вътрешната страна, до прозореца. „Внимателно с яйцата!“, почти ми се скара и продължи да ми говори, докато не сложих слушалките си, за да разбере моя незаинтересованост към неговото роптаене. Така доволна, най-после можех да видя подземния свят на линия девет.

„Ама, господине, моля ви, внимавайте с яйцата!“ съседът ми по седалка продължи така нервно да се кара на заобикалящите го, натъпкани един в друг, хора.

Продължих да гледам тъмния, надраскан в графити тунел на метрото. Нямах грам батерия на телефона, за да си пусна музика. Бях си забравила книгата на бюрото. Оставаше ми да броя спирките. Още 19.

„Внимавайте с яйцата! Тук има яйца!“ Пак този досаден глас. Вече се обърнах към него, решена, че ще му кажа да млъкне и да спре с тази плеада, когато видях малко русо момиченце, седнало точно срещу него. Клатеше си краката, така че да докосне колената на сърдития мъж с обувките си и му се плезеше. Мъжът от своя страна се беше наклонил напред, за да огради с ръце хартиената чанта, където се предполагаше, че има яйца. Детето посегна към нея, продължавайки да рита с крака. Мъжът: „Не!!! Казах, не!“ Тя продължаваше да се плези и да протяга все по-активно ръце към напрегнатия човек. Бащата на малката застана прав между дъщеря си и мъжа, който вече успокоен се беше облегнал на седалката. Все по-устремена в целта да достигне хартиеното съкровище, малката успя да прокара глава между краката на баща си. Виждайки отново намусения чичко, на лицето й блесна самодоволна усмивка.

Аз, осъзнавайки на какво току-що бях станала свидетел, избухнах в истеричен смях. Наистина. Гледах сърдитата физиономия на мъжа до мен и ми ставаше още по-смешно. Жената пред мен също се смееше с глас, момиченцето, окуражено, последва примера ни и се закиска. Така в хор, хората около нас се заразиха със смеха ни. Всички се смееха. Само таткото се оглеждаше въпросително, а мъжът отново се наклони върху заветните яйца. Метрото спря, слизащи, качващи се. Бащата на детето се завъртя, за да вземе дъщеря си и в този момент настъпи хартиената чанта. Звукът от счупени черупки някак секна смеха ни. Погледнах мъжа, който просто беше втренчил погледа си във вече разтечените яйца по обувките на бащата. „Кой във Франция слага яйца на земята? Виждаш ли на какво ми станаха обувките заради теб?!“ Вече не ми беше смешно. Дали правилно бях чула. „Ти ли ще изчистиш сега това?“ Да, слухът ми беше наред. Бащата беше до врата с дъщеря си, когато преди да слезе от метрото, се обърна към нас и извика „В Африка си носи яйцата и на главата ако искаш. Тук е Франция!“.

Photo by Rodolphe Sebbah

Тишина. Никой не каза нищо. Включително и аз. Асимилирах. „Тук е Франция.“ Във Франция не се носят яйца или? Да, мъжът до мен беше чернокож. Това не го правеше по-малко французин. Още повече- по-малко човек. Пак го погледнах. Дрехите му бяха износени, колената му прозираха през изтънения плат. На ръцете си имаше мазоли, работни ръце. Продължаваше да гледа разтеклите се яйца. Не каза и дума в отговор на бащата. Преглътна всичко и мълчеше. Този същият, на който до преди пет минути се смеех с глас в лицето. Трудно се преглъща такова лице. Засяда ти в гърлото. Не бузите, очите започват да ти парят. Мъжът все пак остана спокоен, извади (вероятно) последните си стотинки и започна да ги брои. Едва ли имаше повече от 30 цента. „Тук е Франция“, продължи да кънти в главата ми, гледайки цялата мизерия на този човек.

Не че имах пари, но се чувствах длъжна да си успокоя съвестта, като му дам колкото да си купи нови яйца. Сигурно изхранваше семейство, сигурно неговите деца не бяха весели като русокосото момиче преди малко. Може би дори бяха гладни, като всички онези деца по улиците, чиито майки не виждаме, когато ни искат стотинки. Извадих пет евро и му ги подадох. „Господине, вземете.“ Нямах очи да го погледна. Пареха ми още. Но банкнотата не помръдна. Погледнахме се. Срещнах едни чужди, студени очи. Някъде зад студа вероятно се криеше тъга, глад, умора, далеч по-тежка от моята. Каза ми „Мерси“ и замина. Гордо и тихо. И толкова.

photo by Clarisse Rebotier et Thomas Subtil

Счупените яйца останаха на земята. Мястото му се зае бързо от китайска туристка, минала през Луис Витон. Трафикът си продължи с нови пътници, нови спирки. Слязох и аз с буцата в гърлото си. Животът кипеше. Петък вечер.

Париж туптеше в нечие сърце.

Публикувано от rosetrayan

Добре правиш, че ме обичаш. Когато те произнасям, изгарям съня ти с леката страст на кибритена клечка

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: