юли пак ще дойде догодина

докато бълнуваше полубудна, полугола, юли се изниза като котка по покрива на стара къща, събаряща със себе си две – три керемиди, които да ти напомнят, че сън спомен не прави. а вече е август. нижеш дните на мъниста, която ще пръснеш, заспивайки по средата. и така, годината ще се скъси с няколко изгубени топчета,Продължете с четенето на „юли пак ще дойде догодина“

ако има нещо, няма нищо

      Ако има нещо, което наистина не понасям, това са сбогуванията. Няма друг толкова безполезен опит за комуникация.      Признавам обаче, най-трудната крачка, която съм взимала в живота ми, е тази, в която трябваше да призная пред себе си, че вече е време. Алармата отдавна пробиваше допустимите децибели, че часът е настъпил.Продължете с четенето на „ако има нещо, няма нищо“

често(ти)

Или как да набереш сам баркода на месечната си инсомния.  Часът е 00:00:32:143. Този, който ме накара да си купя електронен часовник, може спокойно да изпусне солницата в спагетите си. С най – чисти и добри помисли. Ако има нещо, което наистина ме напряга, то това е нощта. Тази мургава гостенка, винаги неканена, която нижеПродължете с четенето на „често(ти)“

колкото по-късно, толкова по-никога

Или защо ТЯ ти е най-нужна, когато е най-ни(е)чия. Искаше да сринеш всичко, за да видиш колко може да издържи. Трябва да ти кажа нещо, което следва да знаеш = вечността е като дядо Коледа. Made in China. Държи колкото ароматизатора в колата ти, ако разбира се, си уцелил на аромат. Сега се намираш сПродължете с четенето на „колкото по-късно, толкова по-никога“

когато всичко друго е вече казано

Аз съм. А всъщност си ти. Но всъщност сме ние. Бих държала ръката ти на онзи площад в Милано, докато спиш на другата половина до мен, докато се опитваш да завържеш едната си обувка, а аз крия другата в шкафа, или просто, докато ме пазиш от вълните, защото така и не се научих да плувам.Продължете с четенето на „когато всичко друго е вече казано“

думите стават балони които се пукат от цигари

някой ден бих ти разказала какво е да заспиваш в три сутринта или въобще да не знаеш какво е сън защото очите ти наводняват часовете а секундите отдавна са изгубили стойността си бих ти разказала за времето на очакване за самите очаквания и как летвата им пада като стойността на часовника бих ти разказала за времетоПродължете с четенето на „думите стават балони които се пукат от цигари“

Е, да. Счупеното реже.

Винаги съм се изумявала на децата, които чупят една бутилка и след това оревават света: „Поряза ме!“. Е, да. Счупеното реже. Дори понякога ти остават белези от това, което съзнателно си счупил преди едно мигване. Две. Най- много три. За щастие. Това което повече ме изумява обаче, е че когато счупиш даден човек, някак си,Продължете с четенето на „Е, да. Счупеното реже.“

П О С Р Е Д А Т А Н А С Е Б Е С И

През ръкава на миналото спомените валят на парцали. Нямаш нужда от сняг, когато вътре в теб е буря. А ти си я закъсал по средата на нищото. И на себе си. Януари винаги разчиства след него. Слънцето. Леда. Стари  дрехи. Лоши навици. Особено последното.  Първо: Не се обича по навик. Не се обичам по навик.Продължете с четенето на „П О С Р Е Д А Т А Н А С Е Б Е С И“

С т и ч а м с е в о ч и т е т и

    Стичам се по гърдите ти, по кожата, между пръстите. Мокря устните ти. Преглъщаш. Отваряш очи. Стичам се по булевардите, между паветата, по които вървяхме. Тъпча телата ни в шахти. В локвите измиваш парфюма ми. Съзнанието ти е болен негатив на спомени. Обратно броене. Ампутирала вечност. Преглъщаш. С т и ч а м сПродължете с четенето на „С т и ч а м с е в о ч и т е т и“

Защо сълзите не минават вече с курабийки

Или три неща, които да запомниш от баба   Пра-баба ми се казваше Велика. Не се шегувам. Такава беше. И като ти тропнеше с крак, разбираше чудесно името й. Беше неука, от онези баби, които не знаят дори да четат, но мъдростта й тежеше върху клепачите. И малко преди да затвори тези сини езера завинаги,Продължете с четенето на „Защо сълзите не минават вече с курабийки“