В 01:17ч.  Пожелай си нещо.

София. Солунска. Изхвърлям поредната дъвка, която след пет минути е изгубила вкуса си. Не харесвам такива дъвки. Не харесвам краткотрайностите по принцип. Де факто оргазмът е единственото кратко преживяване, което ми понася. Все тая. Купих си нови дъвки. Същата история. 01:17 е. Седемнайсет е просто число, което се дели на едно и на себе си,Продължете с четенето на „В 01:17ч.  Пожелай си нещо.“

Сърцето е лош хронометър.

закъсали сме я по средата както закъсваш на магистрала след спукана гума а тук гумата служи само за триене на лоши сценарии и прекъснати пътища сърцето е лош хронометър за- къс- нях- ме .

Стига за теб. Стига за нас.

ставам от леглото на сянката си за да изляза от живота ти без да си поема дъх мълчанието кънти  във вените ми и то е единственото с останало значение в пощенската кутия има само сбогуване любовта отдавна е сгъната за рециклаж в пощенската кутия има само мълчание и толкова стига. стига. стига за теб. стигаПродължете с четенето на „Стига за теб. Стига за нас.“

Гръбнакът на лятото

за тази любов не се говори слагам червен конец и паля тамян всяка неделна сутрин не те изговарям не те обличам в думи. оставям те безименна и гола спяща кротко под сянката на тялото ми. в тишината на тази любов се крие гръбнакът на лятото когато ще те крещя в дланите на времето

Твърде счупена реалност, която не се преглъща на трезво.

Ще дойде ден, в който часовете ще са просто цифра, добавена към липсата й. Няма да поглеждаш часовника, за да не усетиш тежестта на една окончателност. Твърде счупена реалност, която не се преглъща на трезво. Дразни гърлото, дави сърцето. Ще дойде ден, в който виковете й, сърденето и мълчанието й, ще са ти по-мили, дориПродължете с четенето на „Твърде счупена реалност, която не се преглъща на трезво.“